Какво ни дава работата с метода СоулКолаж®

В процеса на работа с този изключителен и творчески метод постепенно опознаваме себе си – оглеждаме се в картите – колажи, които изработваме, за всяка отделна «сила» или «слабост», които мислим, че притежаваме. Постепенно, както при сглобяване на пъзел, попълваме празнотите, събираме отделните късчета от себе си, за да придобием една по-пълна и по-цялостна картина за себе си. Научаваме се да гледаме на себе си и другите по един различен начин и това ни прави по-разбиращи, толерантни и осъзнати за своята уникалност и човешките различия. Ето някои умения, които усвояваме по време на работа с метода:

• Разгръщаме творческата си страна и се свързваме, доверяваме на интуицията си

Творчеството, в каквато и да е форма, ангажира интуицията и стимулира себе-изразяването. Но единствено диалога води до осъзнаване и улеснява последващия достъп до материала, изведен на повърхността с помощта на творческия процес. Умът развива това, което вече знае; въображението и творчеството се осмеляват да навлязат в областта на непознатото, несъзнаваното. Постепенно се научаваме да обръщаме внимание и да се доверяваме на своята интуиция.

• Достигаме до вътрешните си ресурси

С помощта на картинките и изображенията от списания, които използваме, става осезаемо и достъпно онова, което често обитава психиката ни под формата на непокълнало семе, което усещаме мимолетно и смътно. Благодарение на вътрешните си лични прозрения и инсайти, които се разгръщат в процеса на създаване на картите, успяваме да се свържем с неподозиран ресурс от енергия и способност за осмисляне и нов прочит на своя живот и психика.

• Ставаме все по-осъзнати

Ставаме все по-добри в разчитане и разбиране на тялото, емоциите, начина си на мислене и нуждите си, успяваме да регистрираме динамиката и да разкрием моделите в индивидуалната ни психична структура. Ключът към всичко това е развиване на умението да осъзнаваме и виждаме онова, което се случва, стъпка след стъпка, момент след момент. Чрез картите-колажи често успяваме да стигнем до позната, стара информация, но по нов начин или да се обединим с нещо напълно неизвестно за нас.

• Балансираме силните и слабите си страни, плюса и минуса

Учим се, че няма ситуация или индивидуална черта, която да е само „добра“, или само „лоша“. Тези етикети са относителни и променливи. Поради това вместо да изпадаме в дуализъм, в лутането между двата полюса плюс и минус, т.нар. „или/или – модел“, възприемаме нагласата на „и/и – модела“, като прегръщаме и „светлата“, и „тъмната“ страна от своята природа, за да открием баланса в дадената ситуация, съответно в себе си.

• Приемаме това, което е

Онова, което веднъж осъзнаем или разберем за себе си, не може да бъде отречено. Това се отнася с еднаква сила както за силните ни страни, мечти и прочие, така и за отхвърлените от нас самите наши аспекти. Приемането е първата крачка към интегриране и позволява достъпа до умствена, психическа и емоционална енергия, които до този момент сме пропилявали в себе-критичност или в себе-отричане.

С помощта на този метод се научаваме да приемаме и да се обединяваме с всички свои части или аспекти, без да съдим, критикуваме и оценяваме, откриваме и невероятния си вътрешен ресурс, с който разполагаме. Освен всичко това, СоулКолаж® е изключително приятен и креативен процес, по време на който се свързваме с интуицията си и с творческия си потенциал. Все важни моменти, за да се чувстваме цялостни и здрави.

Образите също имат силата да изваждат на повърхността несъзнаван материал, който не е бил достъпен за разсъждаващия ум, но той на свой ред може да разбере и интегрира новопридобитата информация и да разшири себе-познанието си.

Реклами

Чудото да се родим – първата спечелена битка или БПМ IV

Биологическата основа на тази матрица включва кулминацията на битката в родовия канал, самият момент на раждане, както и ситуацията веднага след раждането. След като бебето си е проправило пътя през родовия канал, на бял свят се появява първо главата или крачетата му, след което излиза и цялото му тяло. Чудото да се родиш в този свят! От първоначалния съюз с майката остава само пъпната връв, която най-накрая също се прерязва и това бележи края на симбиозата с майчиния организъм. От този момент нататък бебето придобива качеството на напълно отделен анатомичен индивид.

Благополучието на новороденото вече зависи от качеството на майчината грижа. Биологическите нужди, които са били автоматично удовлетворявани в утробата на майката, сега вече изискват постоянни грижи.

В холотропния опит дишащият може да преживее своето собствено раждане и да си припомни подробности, за които никога не е знаел, напр., че е роден с форцепс, седалищно или с увита пъпна връв. Психологически повторното преживяване на момента на раждането приема формата на опитност за смърт и възраждане.

Страданията и агонията, които сме преживели във втора и трета матрица, сега достигат своята кулминация в т.нар. „смърт на Егото“ – преживяване за пълно унищожение на всички нива – физическо, емоционално, интелектуално и духовно. Става въпрос за символичната смърт на онази част от Аз-а, която се придържа към параноидна гледна точка за себе си и света, което пречи на здравото ни и стабилно съществуване. Това е онзи аспект, формиран в тези най-ранни ситуации по време на раждането ни, когато ни се е струвало, че света, в който попадаме е враждебен, причинявайки ни физическа и духовна болка. Именно тези преживявания създават в нас т.нар. „фалшиво Его“, което продължава да счита света за опасен и пренася това отношение върху последващи ситуации, въпреки че обстоятелствата в тях са напълно различни. Това Его изисква да бъдем винаги силни, да поддържаме контрола и постоянно да сме готови за всички ситуации, дори и за онези, които не можем да предвидим или създаваме с въображението си.

В тази връзка „смъртта“ на това „фалшиво Его“ е начин да изработим за себе си по-реалистичен възглед и да избираме по-подходящи и съответни стратегии за справяне с житейските ситуации.

Преживяването на „смъртта на Егото“ като правило е драматично и катастрофално. Може да ни връхлетят спомени от миналото и настоящето, които оценяваме като безполезни, неуспешни, в които сме действали неправилно. Сблъскваме се с чувство на отчаяние, безсилие и усещане за това, че всичко се руши и нищо не може да ни спаси. И когато чувстваме, че сме на самото дъно, внезапно ни обливат видения на ослепителна светлина и белота със свръхестествена яркост и красота. Усещаме, че пространството около нас се разширява и ни залива чувство на освобождение, спасение и прошка, сякаш сме се отървали от цялата тежест в живота си – вина, агресия, тревога и всички други смущаващи емоции сякаш са изчезнали. Може да усетим преизпълващо чувство на любов към другите хора, дълбока благодарност за топлото човешко общуване, състрадание към всички живи същества, единение с природата и вселената.

По време на холотропния процес може да има:

• Много често „смъртта на Егото“ може да се преживее чрез проява на птицата Феникс – древен символ на възраждането или чрез съюза с божества като Озирис, Адонис или Дионис; често срещана форма на опит в тази матрица е отъждествяването със смъртта и възкръсването на Исус Христос.
• Изпитване на чувство на ликуване чрез отъждествяване с различни герои от митологията, преживели трудните и тежки изпитания, за да се възродят по нов начин, напр. Свети Георги, побеждаващ змея; Тезей, победил Минотавъра;
• Преживяване за Бог като за чиста духовна енергия, проникваща във всичко наоколо; или видение на небесно-синя мараня или прекрасни дъги, паунови пера и прочие; видения на ангели и други небесни същества или проявления на Великата богиня – майка от различни култури като Дева Мария, Изида, Кибела или Лакшми.
• Духовното прераждане или възраждане може да се изживее и като преживяване за дълбока връзка с ядрото на собствената ни духовна същност, илюзията за индивидуалното „Аз“ (Джива) изчезва и човек може да се наслади на единението със своето божествено „Аз“ (Атман), което се явява и вселенското „Аз“ (Брахман), както това е описано в древните индуистки текстове. Духовното възраждане, свързано с четвърта матрица, може да отвори отново вратата на океанското блаженство, характерно за първа матрица и чрез него преживяваме космическото единство.
• Преживяванията, свързани с тази матрица, се отнасят и до моменти на голяма победа, успех в трудна ситуация или успешен изход от опасна ситуация; често холонавтите преживяват края на война или революция, оцеляване по време на катастрофа или преодоляване на сериозно препятствие;
• На друго ниво това може да бъде приключване на брак и започване на нови отношения; тази матрица се свързва и със изпитване на удоволствие и удовлетворение след освобождаване на напрежението.

Битката: смърт и възраждане или БПМ III

Преживяванията, свързани с тази матрица, са изключително разонообразни и динамични, както положителни, така и отрицателни. На биологическо ниво има много общо с втора перинатална матрица, тъй като съкращенията на матката продължават и все още е налице общото усещане за ограниченост и притискане, всяко съкращение възпрепятства снабдяването с кислород на бебето. Допълнително усещане за задушаване може да бъде увита около врата пъпна връв или притискане на главата на бебето към стената на таза. Но въпреки някои прилики, между втора и трета матрица има и съществени разлчичия. На този етап от раждането шийката на матката вече е разкрита, което позволява на бебето да се придвижва по родовия канал. Борбата за оцеляване продължава, но сега вече има чувство на надежда и вяра, че всичко ще се разреши.

Организмът на майката и на бебето все още са изключително взаимосвързани, поради което между тях може да има силно отъждествяване един с друг. По това време няма никакво усещане за граници между бебето и майката. Все още представляват едно единно съзнание. В тази връзка може да има усещания и чувства у детето, което напълно се отъждествява с раждащата майка и така човек може да се свърже с архетипа на раждащата жена.

Освен преживявания на силна физическа болка, тревога, агресивност, странно чувство на възбуда и стимулираща енергия, за тази матрица е характерна и сексуалната възбуда, която се оказва най- неочаквания аспект на раждането. Нашият първи сексуален опит се случва в опасен, застрашаващ живота ни контекст, наред с преживяване на страдания, постоянна болка, чувство на тревожност и сляпа агресия. В допълнение, преминавайки през родовия канал, бебето се докосва до различни биологически субстанции като кръв, слуз, а може и урина и фекалии.

По време на холотропна работа преживяванията на дишащия могат да бъдат в следните области:

• Атмосфера на титанична борба, често достигаща размерите на катастрофи; човек може да усеща периодически как организирана и целенасочена енергия преминава през тялото му подобно на високоволтов електрически ток; този поток от енергия може да създава голямо напрежение в определени части на тялото, които след това бурно ще се разтоварват; може да има асоциации с различни етапи и сцени от войни;
• Особени изживявания, свързани със смесени чувства на страх и възбуда поради опасности, като скокове с парашут, високоскоростни гонки с коли, ловни приключения, участия в боксови и ръкопашни борби; може да бъдат сексуални преживявания, свързани с висок ръси на опасност;
• Опистошителни стихийни бедствия – изригвания на вулкан, земетресения, урагани, комети или метеори, космически катаклизми; разрушения, свързани с вода – океански бури, огромно вълнение, наводнения или приливи;
• Агресивни, садо-мазохистични аспекти – агресия, насочена навън, отразява билогическата ярост на организма, който се бори да оживее; агресия, насочена навътре, която има качество на саморазрушението; паметта за такива преживявания може да е свързана с усещане за емоционално и физическо ограничение и неспособността напълно да се радваме на живота; но разликата с втора матрица е, че докато там се чувстваме изключително в ролята жертви, то в трета – може да се отъждествяваве подред ту с жертвата, ту с мъчителя; затова често има отъждествяване с диктатори и тирани;
• Широк спектър от действия, водещи до внезапно облекчение, удоволствие и отпускане след продължително напрежение или стрес; това могат да са изживявания на орално, анално и сексуално ниво;
• Агония и екстаз от раждането – мъчителните страдания и изискани удоволствия се обединяват, унищожителната горещина се изживява като леден студ; жестоката агресия и страстната любов се сливат в едно; агонията на смъртта се превръща в екстаз от раждането. Когато страданието достига своята връхна точка, ситуацията по странен начин престава да има характеристиките на мъчение и агония, а вместо това самата сила на преживяването се преобразува в див екстатичен възторг, който може да се опише като „дионисиев“ или като „вулканичен“ екстаз;
• Карнавална атмосфера, изпълнена с ярки цветове, екзотични костюми и възбуждаща музика
• Митологични и духовни теми – титаничният аспект може да се прояви като борба между доброто и злото или като разрушение и сътворение на света; архетипът на Страшния съд като символ на борбата за установяване на баланса между доброто и злото; агресивни епизоди се асоциират с образи на разрушителни божества като Кали, Шива, Сатана или Марс. Особено характерно е силното отъждествяване с митологични образи, символизиращи смърт и възраждане, които могат да се открият във всяка голяма култура – Дионисий, Озирис, Персефона, Балдур и много други. В нашата култура варианта е със смъртта и възраждането на Исус Христос.
• Нерядко има видения и усещания, свързани с пламъци и огън. Пламъкът разрушава и пречиства всичко ненужно в живота и ни подготвя за обновяване и възраждане. Това е особено ярко изразено чрез мита за птицата Феникс от египетската легенда, която достигайки петстотин години изгаря в огъня и след това от пепелта се ражда друга птица Феникс.

Трета матрица е изключително богата и многообразна откъм преживявания, динамична, преминаваща от страдания и болка към удоволствия и обратно. Тук се коренят множество причини за повечето неврози и психични разстройства, които заедно с последващи събития от деjството и юношеството биха могли да усилят определени тенденции в поведението и мисленето на човек.

Майндфулнес или медитация за присъствие и осъзнатост

„Може да се каже, че думата „майндфулнес“ ни напомня да се слеем с преживяването си, да не се дисоциираме, а да бъдем точно там, когато ръката ни докосва дръжката на вратата или телефонът звънне.“

Пема Чьодрон

Давате ли си сметка, че през по-голямата част от времето си, извършваме по-голямата част от различни ежедневни дейности абсолютно механично и неосъзнато. Много често търсим нещо, което само преди минути сме държали в ръцете си или шофирайки сме стигнали до назначението си, без да помним как точно, по кой път сме минали или когато говорим с приятел откриваме, че слушаме, но не чуваме и има още хиляди примери в тази посока. Всички те показват, че сме се „автоматизирали“ до такава степен, че нямаме спомен за това какво сме правили, как сме стигнали, за какво сме си мислели и т.н.

Постоянно сме разсеяни и пропускаме настоящето, преживяваме отново, премисляме и възстановяваме миналото или планираме, фантазирайки и изграждайки стратегии за бъдещето. Изразходваме енергията си в ежедневната си битка да постигнем това, което искаме и да избегнем онова, което не искаме. Вкопчени в идеи, концепции и често чужди мисли, гоним химери, водим битки, които не са наши, и всичко това, без да осъзнаваме.

Защо това е така?

Живеем в изключително забързано и стресиращо време, претоварени със спешни задачи за изпълнение. Бомбардирани сме с информация, постоянно развиващи се технологии, постоянно изливащи се върху ни световни и местни новини, общуваме с постоянно увелчаващ се брой хора в различни социални мрежи. Загубили сме чувството си за здрав, балансиран и обикновено живот. Напреженията се трупат постоянно, а нямаме стратегии за справяне или нямаме време за тях. Все повече хора се обръщат към лекарствата, които да им помогнат за възбудата, тревожността и стреса, както и за справяне с нездравословните начини на живот. Всичко това има сериозен негативен ефект върху физическото ни и ментално здраве, както и върху способността ни да изпитваме радост и удоволствие в живота си.

И тук идва популярната напоследък дума „майндфулнес“. Какво значи?

Означава да се научим да се отнасяме с осъзнато внимание към всичко, което се проявява – и във вътрешния, и във външния свят, без да даваме оценки и да съдим. Означава да сме напълно осъзнати и в присъствие на това, което се случва във всеки момент, без да полагаме усилия да променяме преживяването. Предполага включване на т.нар. „ум на начинаещия“ към преживяванията във всеки момент и възпитаване на отношение на приемане на реалностите. Когато се научим да се отпускаме с осъзнатост и в присъствие, започваме да разбираме какво означава да бъдем в състояние без очаквания, без усилие да променяме нещо, с отношение на откритост и любопитство към собствения си живот, какъвто ни се разкрива във всеки момент.

Какво не е „майндфулнес“?

Когато препускаме и маркираме всичко, което правим, без да обръщаме внимание, разсеяни в мисли, които също не осъзнаваме. Когато пропускаме да забележим как се чувстваме, какви напрежения и дискомфорт изпитваме с тялото си. Когато посягаме към храната, без да забелязваме, че се храним. Когато лежим пред телевизора и с часове превключваме от канал на канал.

Звучи ли ви познато? Мисля, че много от нас биха разпознали моментите на липса на осъзнатост и присъствие в ежедневните ни занимания.

Как това да живеем в настоящия момент може да помогне?

Да внесем осъзнато внимание в живота си, в това, което се проявява в настоящия момент, в ежедневните си дейности подхранва постепенното развиване на по-голяма осъзнатост, яснота и приемане. Започваме да разбираме какво значи, че съществуваме, че сме живи и в пълно присъствие във всеки миг от живота си.

Какви биха били ползите от живот в майндфулнес или в присъствие и осъзнатост?

• Майнфулнес ви предлага възможност да забавите и да изследвате, „разгледате“ живота си, като придобиете един нов поглед към това кой сте и как избирате да живеете
• Колкото повече нараства осъзнатостта, започвате да виждате как стресът и тревожността влияят върху много области от живота ви
• Учейки се да отговаряте на стреса осъзнато, променяте стари формирани реактивни модели, които вече до голяма степен са ненужни и това ви позволява да реагирате по друг начин, с по-голяма откритост и приемане
• Затихването на отрицателния ви вътрешен диалог и оценки на това, което се случва във всеки момент, дава възможност да бъдете напълно в преживяването си
• Развиването на майндфулнес позволява да преживеете пълната гама от емоции включително трудните от тях с повече самообладание
• Всичко това оказва дълбок ефект върху физическото и ментално ви здраве
• И не на последно място това е мощен метод да поемете отговорност за собственото си здраве и грижа, да развиете чувството си за благополучие

Как да развием майндфулнес? Чрез практика на медитация.

Медитацията е ефективен начин за дълбока релаксация и на тялото, и на ума. Изразява се във внасяне на нежно внимание и признаване на всичко, което се проявява в тялото и ума ви, като просто оставяте всичко каквото е. Дълбоко застояли напрежения в тялото ви се освобождават благодарение на прогресивния процес на отпускане на всяка частица от тялото ви, което позволява на напреженията да се разтворят. Когато напреженията в тялото се освободят, може да се разкрие състояние на вътрешен покой. Медитацията помага да успокоите заетия си и претоварен ум и да внесете пълна осъзнатост във всеки момент, като използвате осъзнато насочване на вниманието ви към процеса ва вдишване и издишване като опора.

Това е начин да се почувствате „у дома“, по-центрирани, осъзнати и в присъствие във всеки момент от ежедневието ви. Колкото повече навлизате в медитацията, развивате чувство за благополучие и спокойствие, и става възможно да се отпускате  в естественото си състояние на тишина и покой.

С помощта на медитацията се развива способността за пълна осъзнатост и присъствие в настоящето, когато човек си дава сметка за то какво се случва с тялото, емоциите и мислите му, както и в обкръжението му. Медитацията е полезна за всеки, който иска да живее по-осъзнато, с по-дълбоко преживяване на усещането, че е жив във всеки момент и прави своите осъзнати избори.

Без изход или БПМ II

Същата вътреутробна среда, която по време на бременността до този момент е била в относително спокойно и предсказуемо състояние, започва рязко да се променя във връзка със силните, периодични съкращения на матката, наречени контракции. С първите знаци за началото на процеса на раждане целият дотогавашен свят, познат на ембриона, неочаквано се разрушава, предизвиквайки страх и огромен физически дискомфорт. Всяка контракция води до свиване на кръвоносните съдове в матката и затруднява преминаването на кръв между майката и бебето. Настъпва напълно тревожна ситуация за бебето, тъй като е свързана с намаляване и прекъсване на достъпа на жизненоважните кислород и храна, и с разрив с майчиния организъм. И всичко това се случва на фона на невъзможност за придвижване, тъй като шийката на матката все още не е разкрита. Тази нова ситуация се изживява като изключително критична безизходица, като непоносима и застрашаваща живота среда.

Опитът от втората базова перинатална матрица по време на холотропна дихателна работа може да се прояви по следните начини:

• Субективното преживяване в началото на родовия процес е свързано със силен страх и усещане за надвиснала смъртоносна заплаха;
• Доколкото първоначалните изменения имат и химична природа, могат да се изживеят като болест или отравяне. В краен случай човек може да се почувства като обект на преследване или на коварно нападение;
• Под формата на видения на гигантски водовъртеж и усещането да си в центъра на тази фуния, която те засмуква; или на усещане за поглъщане от огромно архетипическо чудовище като напр. гигантски октопод или сепия, или огромен паяк.
• Създава се впечатление за апокалиптична атмосфера, разрущшваща вътреутробното спокойствие и заменяща океаничната и космическа свобода  с преживяване за мъчително заточение и усещане за пребиваване във властта на неизвестни външни сили. Човек се чувства заключен в свят, предизвикващ усещане за клаустрофобичен кошмар;
• Нагласата е към най-лошите и безнадеждни аспекти от съществуването, цялата планета изглежда като апокалиптично място, изпълнено с ужаси, страдания, войни, епидемии, катастрофални и стихийн бедствия. Човек не е способен да види положителните аспекти в живота. Напълно загубва връзка с линейното време, всичко случващо се изглежда вечно, като че ли никога няма да свърши.
• В мистически смисъл се случва отъждествяване със световните страдания, с всички преследвани, унижени и угнетени. Сцените на глад и недохранване, дискомфорт и опасност, свързани с мраз, лед и сняг, са свързани с прекъсването на снабдяването с кръв, топлина и храна.
• Друг типичен аспекта за тази матрица е атмосферата на абсурдния и странен свят на роботи и механични устройства.
• Архетипни и митологични образи, свързани с тази матрица са всички разбирания за ада, греха, изгонване на Адам и Ева от рая, падението на ангелите, сизифовските усилия, прометеевсиките страдания, танталовите мъки и прочие. В будистката духовна литература е описана срещата на Буда Гаутама със старостта, болестта, смъртта и срещата с монах, отдаден на духовния път, водещ до преодоляване на всички старадания, на които е обречена плътта. Именно внезапното осъзнаване на непостоянството и страданието повлияват на Буда да се отправи на своето духовно пътешествие.
• Характерни са отчетливи физически усещания като напрежение в цялото тяло и позата, изразяващо се в усещане за попадане в капан или безизходица. Човек може да изпитва силно налягане в главата и тялото си, тежест в гърдите и разнообразни комбинации от физически болки.

Преживяванията в БПМ II може да се охарактеризират със следната триада – страх от смъртта, страх да не успеем да се върнем и страх да не полудеем. Светът от БПМ II с всепорникващото усещане за опасност, космическо поглъщане, абсурдни и гротескни възприятия на света и загуба на линейното време толкова се отличават от последователната ни реалност, че срещайки се с него, можем да си помислим, че полудяваме.

Колкото и да е парадоксално, но най-бързият изход от тази ситуация е напълно да приемем бенадеждното положение, което всъщност означава съзнателно приемане на първоначалните усещания на ембриона.

Хора, настроени на честотите на тази матрица, често считат човешкото съществуване за безмислено, а всяко усилие за постигането на нещо за самозаблуда. И в този смисъл всички амбиции или мечти са обречени на провал. Често приемат ролята на жертви.

Силното влияние на този аспект на несъзнаваното води до изпитване на симптоми като депресия, загуба на инициативата, усещане за липса на посока и цел, отсъствие на интерес към живота и неспособност да се изпита радост към каквото и да било. Изпитват се често чувства на раздяла, отчуждение, безпомощност, безнадеждност и даже метафизична самота. В трудни и сложни житейски ситуации често се среща чувството на непълноценност и вина за несправяне.

В емпирическата работа с тази матрица често се сблъскваме с криза, наподобяваща преживяното от Буда. Подобни преживявания, свързани с различни страдания и осъзнаване на непостоянството и тленността на тялото, предопределят екзистенциалната криза. Открива се пустотата на недуховния живот, ограничен до изкуствени удоволствия и светски цели. Това откровение е важна крачка към духовното разкритие, което започва с разкриване на шийката на матката, което води до промяна на безизходната ситуация, характерна за БПМ II.

Океанско блаженство или БПМ I

Базовите перинатални матрици представляват „строго индивидуални психо-духовни програми”, които влияят на начина, по който преживяваме живота си. Ето по-подробно с какво се отличават различните аспекти от преживяванията, характерни за БПМ I или т.нар. матрица на „океанско блаженство“.

Този етап на вътреутробно съществуване се характеризира с естествена симбиоза между детето и майката, когато сетивността и на двамата е много идентична. За детето условията са близки до идеалното съществуване – плацентата го снабдява с кислород и хранителни вещества, тялото на майката и околоплодната течност го защитават от шум и сътресения, температурата е относително постоянна. Всичко това създава атмосфера на безопасност, защитеност и удовлетворяване на всички потребности. Такава е картината, когато майката се намира в добро здравословно физическо и психо-емоционално състояние.

Когато майката боледува от сериозни инфекции, заболявания на ендокринната система, на обмяната на веществата или от токсикоза, това се отразява негативно на ембриона. Говори се също за „токсични” емоции като силна тревога, напрегнатост или бурен гняв. Негативно влияние оказват и силния стрес, свързан с работата, наркотична или друга завсимост, както и жестокото отношение към майката.

В тази връзка както психоаналитичните направления отграничават т.нар. „добра” или „лоша” гръд, така тук се разграничават „добра” или „лоша” утроба. В условията на „добра” утроба бебето се намира в т.нар. „океанично състояние”, в което не се усещат граници между него и майката. Този опит на състояние на блаженство и пълно единение със света може да се прояви по време на холотропна дихателна работа в редица направления като:

• Отъждествяване с различни водни форми на живот, напр. китове, делфини, риби, медузи или водорасли;
• Отсъствие на граници – проявяват се чувства не единение с космоса, отъждествяване с междузвездното пространство, с различни космически тела, с цели галактики или цялата вселена;
• Преживяване на отъждествяване с космонавти, които плуват в безтегловното пространство, свързани с главния кораб – майка чрез шлангове за обезпечаване на живота;
• Преживявания, свързани с безкрайните дарове на Майката – природа като защитаваща и хранеща същност;
• Видения на тропически острови с пищна растителност, плодови градини, полета с узряла реколта или изобилни зеленчукови градини;
• Видения, свързани с архетипните области от колективното несъзнавано – небесни сфери и райски градини от митологиите на различни култури в света; в отрицателните проявления може да има срещи с демонични същества от митологиите на различни култури;
• Състояния на океаничен екстаз се свързват с видения на божества, даряващи блаженство като Майката – земя или Великата богиня майка, Буда, Аполон;
• Надличностен опит – могат да се преминат границите на отделната личност и да се изпита усещането за сливане с други хора, група от хора, с животни, растения и прочие;
• Духовното естество на тези преживявания се свързва с изживяване на космическо единение (разтваряне на всички граници) и екстаз (океанично блаженство), изживяване на покой, умиротвореност, безметежност, радост и блаженство, състояния, произтичащи от опита, свързан с престоя в „добрата” утроба. Преживяванията от БПМ I като правило притежават силни мистични нюанси – изживяват се като свещени и святи.

В океаничното състояние светът се разкрива в неописуемо сияние и красота. Потребността от логическо мислене рязко отслабва и Вселената се превръща „не в загадка, която трябва да се разгадае, а в мистериозно преживяване“. Практически е невъзможно да се намери нещо отрицателно по отношение на битието, всичко изглежда съвършено. Сякаш целият е дружелюбно място, в което без какъвто и да е риск може да се проявява детската, пасивно-зависима нагласа; в това състояние злото изглежда далечно, ефимерно, дори несъществуващо.

Не по този начин изглеждат преживяванията, свързани с престоя в „лоша” утроба. В тези случаи изживяванията са за тъмна, мрачна и зловеща среда, пълна с опасности, на отъждествяване с риби и други форми на живот, които са застрашени от замърсена околна среда – от промишлени, токсични отпадъци, замърсен въздух, химически войни, отровни газове и т.н. Възможни са усещания за присъствие на зли сили, извънземна заплаха, чувство на уязвимост, параноидно възприемане на света.

На физическо ниво „добрата” утроба се свързва с усещания за здраве и физическо благополучие. А вътреутробните травми могат да се проявят чрез симптоми, напомнящи силна простуда или грип, болки в мускулите, втрисане, тръпки и общо неразположение или чрез симптоми, напомнящи махмурлук – болки в главата, гадене, къркорене в корема и газове, може да се съпровождат с неприятен вкус в устата (на кръв, йод, метал или просто отрова).

С първа перинатална матрица са свързани позитивните спомени или асоциации с моменти от личната история на човек. Положителните аспекти са естествената основа за запаметяване на всички преживявания, свързани с удовлетвореност, както и спомени за щастливите периоди от детството и юношеството като безгрижни и радостни игри или хармонични семейни отношения. Щастливите романи от любовния живот със силно емоционално и сексуално удовлетворение също се свързват с позитивния ембрионален период. Тази опитност за базово удовлетворение и пълнота е присъща на всеки човек и всеки един е носител на знание за радостта от това, че съществува.

Осъзнатост и присъствие

Пътят, свързан с по-голяма осъзнатост и присъствие в настоящия и актуален момент, има дълбок смисъл и може да промени личната ни история и живот. По този път, учейки се да бъдем по-будни и по-внимателни, започваме да разопознаваме игрите на ума и постепенно откриваме онова открито и празно пространство в съзнанието, отвъд личната история, отвъд настояще, минало и бъдеще. Това чисто пространство е и източникът на неограничени ресурси и потенциал. В резултат на регулярни медитативни практики всеки човек може да се свърже с подобни преживявания и състояния.

Какво означава да бъдем осъзнати и в присъствие? Състоянието на осъзнатост и присъствие може да се разглежда на различни нива.

Повърхностното ниво или най-външното измерение на осъзнатост е, когато фокусът ни на внимание е насочен към упражняване способността да бъдем в присъствие в настоящия момент. Да сме осъзнати и в присъствие означава, че сега в този единствен момент, с отворени или затворени очи, обръщаме внимание на процеса на вътрешния си свят (телесните усещания, потокът от мисли, смяната на емоциите), както и на външния заобикалящ ни свят (шумове, аромати, форми и др.). Насочваме вниманието си върху това, което се случва именно тук и сега, върху това, което правим в момента, като се опитваме да присъстваме във всяко свое действие с мисъл, енергия и телом. За тази цел дори не е необходима специална практика, а е достатъчно да посветим половин или един, или няколко часа на това да бъдем „на едно и също място“ с мисълта, енергията и тялото си.

От гледна точка на едно по-дълбоко ниво на осъзнатост това е характеристика на съзнанието ни, изразяваща се в това, че спираме да оценяваме, съдим, критикуваме както преживяванията си, така и събитията или обектите, които ни въздействат в конкретния момент (пренебрегваме, не се съобразяваме с работата на ума си), като в същото време се отказваме от стремежа да контролираме каквото и да било. Опитваме се да нямаме очаквания във връзка с дадения момент, но дори и да имаме, приемаме това, което се случва, без да отсъждаме кое е правилно или неправилно. Това е по-дълбоко ниво на осъзнатост, за постигането на което до голяма степен помагат определени медитативни и духовни практики. На този етап редовното практикуване на някакъв вид медитация може да доведе до преживявания, свързани с осъзнаване на това ниво.

Още по-дълбоко ниво на осъзнатост е състояние на съзнанието, чийто най-важен отличителен белег е присъствието на т.нар. наблюдаващо съзнание, способността да забелязваме и регистрираме различните процеси. В това състояние на съзнанието подобно на външни зрители наблюдаваме, ставаме свидетели на онова, което се случва вътре в нас и около нас, като не позволяваме на събитията да ни отвеждат или обуславят, да ни въздействат силно. Не се вкопчваме и не сграбчваме обектите на съзнанието или с други думи това е всичко, с което влизаме в контакт чрез сетивата си. Налице е виртуално пространство между нас като съзерцаващо съзнание и обектите и ситуациите, които ни въздействат и пораждат ответни реакции в нас. Тази дистанция прави възможно да избягваме идентификацията с преживяването и да погледнем на това преживяване като външен зрител. В същото време това е дълбоко ниво на осъзнатост.

Откритието на безкрайното и пусто пространство подпомага развиването на ясно виждане и способността да съзерцаваме случващото се подобно на външни наблюдатели. В такива моменти виждаме и разпознаваме илюзорността на съществуването си, на Аз-а с всичките му проявления, потенциала на чистото съзнание. Това разпознаване не е резултат от аналитичната работа на ума или полагане на усилия, а от поредица осъзнавания и преживявания, породени от вътрешната тишина и празнота.

Преживяванията, спсособстващи осъзнаването на тези открития и състояния, са постижими за всеки човек, упражняващ медитативни и духовни практики, в резултат на които практикуващият постепенно се учи да разпознава вътрешните си процеси, измерения и да им обръща внимание. С регулярни практики може да се напредне в различните нива на осъзнаване и присъствие. Това е изборът, който всеки прави, за да промени личния си път или да продължи полусънното си, спящо съществуване, сънувайки личната си история и оставайки в капана на собствените си ограничения.

Всяка медитативна практика, изпълнявана правилно според дадените инструкции, може да помогне да се сдобием с преживявания, свързани със „спиране“ на ума или на безкрайния вътрешен диалог, както и с тишината между мислите. Развивайки тази способност, се учим да разпознаваме активността и работата на ума, и да не тръгваме машинално след всяка мисъл или дори, когато полетим след някоя мисъл, бързо да разбираме това. Откриваме колко е трудно да постигнем състояние отвъд ума чрез функциите на ума, разсъждавайки аналитично и логично.

В тази връзка за постигане на по-дълбоките нива на осъзнаване безспорно е необходима среща с истински реализиран Учител, за да може практикуващият да открие истинското си естествено състояние и придобие увереност и истинско разбиране, което да интегрира в живота си. Откриването на истинското състояние – най-дълбокото ниво на озсъзнатост, не е възможно без помощта на реализиран Учител.

Практикувайки обаче медитация, можем да придобием опит и да имаме своите открития, а така в същото време се и подготвяме за срещата си с Учител. Имаме възможност да открием способността си да бъдем независими от ума си и да не позволяваме да ни обуславят най-различни мисли, да упражняваме ролята си на свидетел на всичко, произтичащо в нас и около нас. Веднъж открили, че можем да не се отъждествяваме с ума и мислите си, незабавно имаме преживяване, свързано с този факт. Така вкусваме какво е това да се разграничаваме от мислите и ума си, като оставаме в позицията на очевидец. Това е състояние на просторното, необятно съзнание, осветено от прожектора на осъзнатост и присъствие. Когато придобием достатъчно опит да поддържаме състояние на осъзнатост и присъствие, това ще се прояви в ежедневния ни живот под формата на вътрешен баланс и чувство за завършеност.

Да се обединим със Сянката

Мислим си, че познаваме другите и знаем какви са и какво си мислят. Убедени сме, че определени хора имат всички лоши характеристики, избухваме лесно и се нервираме по повод на поведението и действието на другите, понякога виждаме в тях причините за собствения си неуспех или затруднения. Именно в такива случаи често става въпрос за неосъзната среща с нашата Сянка. Това са всички онези черти, нагласи, настроения, които не искаме и не допускаме да признаем, че носим в себе си. В границите на Сянката могат да бъдат и позитивни качества, на които се възхищаваме и проектираме навън, но не осъзнаваме и не допускаме, че притежаваме.

Обусловена от механизма на проекцията, Сянката е неосъзната и се проявява пренесена върху някой обект, поради което винаги „виновен“ е другият. Да виним другите се случва често, докато не започнем да разбираме и осъзнаваме, че всичко, което ни се случва, което виждаме, оценяваме, критикуваме в другите и навън е свързано с нас самите.

Понятието „сянка“ се въвежда от психолога К. Г. Юнг и отразява „личния мрак“ или онези съдържания от психиката ни, които са недопуснати, отхвърлени, изтласкани. Сянката се проявява чрез другите, по повод на които изпитваме силни негативни или позитивни емоции, разпалено критикуваме, коментираме дълго, но също се проявява и по символичен начин било чрез фигура в съня или както това се случва чрез преживяване по време на Холотропно дишане.

В Холотропното дишане благодарение на измененето състояние на съзнанието на повърхността лесно изплуват емоции, спомени и опит, съврзани с несъзнаваното, които често отразяват скрита и изтласкана информация. Срещаме се със своите вътрешно-психични „демони“ под формата на страхове, гняв, чувство за самосъжаление, самота или ранимост или с безмерно състрадание и любов, за които дори не сме подозирали, че носим в себе си.

Дългогодишен практикуващ и учител в областта на духовното знание Цултрим Алионе заимства и доразвива идеята за работа с нашите „демони“. Вдъхновена от тибетска духовна практика, в своята книга „Да нахраним своите демони“ тя обяснява как чрез разпознаване на своите демони, придавайки им конкретна форма и след това предлагайки им това, от което имат нужда, можем да се освободим тях. И действително има огромна ценност в това вместо да се борим и противопоставяме на своите демони или врагове, вътрешни или външни, да ги опознаем и да се погрижим за тях. Това е един изцяло нов подход за решаване на конфликти, който води до психологическа цялостност и вътрешен мир.

Когато говорим за „демони“, не се имат предвид някакви външни чудовища, които ни застрашават, а обикновено това са творения на нашия ум, части от писихиката ни, които пряко влияят на живота ни. Те може да идват от конфликтите, които имаме с любими хора, от тревожността ни, от страха от провал, от пристрастеността ни към алкохол, дрога, пари и прочие. Всички тези демони под формата на невидими деструктивни сили започват да ни контролират и ръководят живота ни и ние ги преживяваме като нещо реално. Както будисткият учител Мачиг Лабдрьон споменава: „Всяко нещо, което блокира вътрешната ни свобода, всъщност е демон.“

Проектираните навън „демони“ водят до огромно индивидуално и колективно страдание и за да облекчим това страдание трябва да се научим да работим конкретно със своите скрити демони на омраза, завист, алчност, самозаблуда и прочие. Основен принцип в холотропната работа е да се учим да се обединяваме с всичко, което се проявява. Понякога това са мрачни, тежки разкрития и преживявания, но както самият създател на този метод Стан Гроф казва „Колкото по-зле, толкова по-добре.“ Защото това е единственият път към цялостност и оптимално здраве, а ефектът след трансформиране и интегриране на сенчестите и демонични аспекти от на самите е, че се освобождава енергията, която подхранва тези негативни тенденции и тя се превръща в огромен, свободен личен ресурс и потенциал за израстване.

Движение към цялостност

Важно предположение в холотропната терапия се явява това, че хората от нашата култула се идентифицират само с един аспект от своето съществуване – физическото тяло и личността най-вече като социална роля. Обаче всеки човешки организъм има естествената тенденция да се стреми към цялостност и хармония. Фалшивата идентификация води до неавтентичен и нездрав живот и има принос в развиване на емоционални и психо-соматически разстройства с психологически произход. Това е един по-различен поглед към причината за проявата на симптом, болест, дисбаланс и е свързан с факта, че недостатъчно добре познаваме себе си. Оттук и нереалистичната самооценка и отъждествяването с много малка част от това, което всъщност сме. Това е нашата ограниченост. Разпокъсани сме от вътрешни конфликти, неразбиране и неудовлетворение и всичко това се разкрива на физическо ниво като блокаж или неразположение, на емоционално ниво като уязвимост, раздразнителност, полюсни и силни емоции, а на ментално като неспокоен или хаотичен ум и безкрайни, тревожни или натрапливи мисли.

Новото съвременно разбиране за човека и човешката психика е свързано със цялостната личност. Именно идеята за цялостна личност е предмет на интерес от страна на трансперсоналната психология: която „търси балансираното развитие на интелектуалните, емоционални, духовни, физически, социални и творчески експресивни аспекти от човешкия живот.“ Всички тези шест области са с относително еднаква степен на значимост за цялостната личност и се търси интеграцията и баланса им. Всъщност голяма част от психолозите – изследователи на човешката психика и благосъстояние отдавна стигат до значимостта на процеса на интегриране като съществен път за изцеление. И всяка крачка в тази посока е полезна и важна – дали това ще бъде интегриране на несъзнаваните и изтласкани части в несъзнаваното (Фройд), интегриране на т.нар. „сянка“ и на „колективното несъзнавано“ (Юнг), обединяване със собствените ни лични „пикови“ преживявания и потребности (Маслоу), разширяване на съзнанието ни чрез интегриране на пренаталния и трансперсонален опит (Гроф), обединяване с различните ни субличности или енергии (Асаджиоли), или с индивидуалните аспекти, невидимите нишки, формиращи личностната „тъкан“ (Сиена Фрост) и много други.

В Холотропното дишане по едни невербален, изключително самороден и уникален път се изваждат на повърхността многото и противоречиви аспекти от човешката личност и това дава възможност на дишащия да се свърже с тях. Обединявайки се с всеки нов опит и разкритие в терапевтичния холотропен процес е изключително важен за постигане на тази цялостност.

Колкото един човек е по-цялостен, толково е по-здрав и по-здраво и съответно на конкретната ситуацията е неговото поведение. Идеята за цялостност означава опознаване на себе си в цялото многообразие от качества и проявления, обединяване с всичко, дори с онова, което ни се струва „негативно“ и което обикновено проектираме навън, осъзнаване на собствената ни динамика на вътрешно-психичните процеси и откриване на свързаните с нея поведенчески отговори и действия. И всичко това е постепенен процес на учене, на преодоляване на фрагментарността и субективността на възприятията ни, разширяване на разбиранията ни и преодоляване на собствените ни ограничения.