Медитация и защо ни е необходима

Практиката медитация е повече свързана с източните традиции и учения, като постепенно навлиза в западната култура и набира все по-голяма скорост. За да разберем тази практика би било полезно първо да се обърнем към етимологията на думата „медитация“: на английски език „meditation” (от лат. meditatio) означава „мисля, съзерцавам, измислям, обмислям”.

Много често като „медитация“ се превежда понятието „бхавана“ (bhavana) от пали и санскритски език, което буквално означава „култивирам, развивам“; а в тибетския език това е „гом“ (sgom) и се превежда като „научавам се, привиквам, запознавам се с нещо“. Оттук и акцентът е върху индивидуалното, съзнателно усилие с времето да се развие специална способност на контрол върху ума. Затова в контекста на будисткото разбиране става въпрос за упражняване на ума.

В този смисъл говорим за медитацията като специфичен път за трениране на ума. Следва да имаме предвид, че когато говорим за медитация, съществува голямо разнообразие от методи, идващи от различни традиции и учения. Но това, което прави метода на медитация толкова популярен напоследък, е неговата ефективност и това, че стъпва на универсалните принципи на функциониране на ума, които са валидни за всички хора от всякакви националности и раси.

С уговорката, че няма една единна дефиниция около която да се обединят повечето изследователи на този вид практика, предлагам като един вариант следната: „Медитацията се отнася до семейство практики за саморегулация, които се фокусират върху трениране на внимание и осъзнатост с цел да доведат умствените процеси до по-голям съзнателен контрол и с това да се подпомогне умственото благополучие и развитие и/или специфични умения за спокойствие, яснота и съсредоточеност“ Уолш & Шапиро (2006)

Чрез практикуване на медитация развиваме определено състояние на присъствие и осъзнатост, което печели все по-голямо внимание в психологията като средство за намаляване на стреса, подобряване на здравето и способността свободно да се преминава през различни житейски ситуации, като се излъчват подходящи и съответни емоционални отговори. Основните моменти, с които се свързва това състояние, са:

• фокусиране върху реалността на настоящия момент
• повишена осъзнатост на преживяванията, момент след момент
• приемане на ситуациите, без да попадаме в капана на бурни емоционални реакции
• по-слаби отрицателни чувства и повишена жизненост
• гъвкавост в справянето с различните ситуации.

Упражняването на ума ни в медитация цели усъвършенстване на нашето внимание и осъзнаване, като ни помага да оставаме фокусирани дори в ситуации на външно или вътрешно объркване и смут, да наблюдаваме взаимодействието на различните влияния, които оформят дадена ситуация и да спечелим вътрешно пространство и време, което да ни позволи да вземем най-благоприятното решение.

Способността да забелязваме какво се случва, докато това става и да си осигурим необходимата пауза, преди да отговорим, е важно умение за справяне с потенциално стресиращите очаквания и изисквания на заобикалящата ни среда – независимо дали у дома или на работа. Медитацията за развиване на осъзнаване е показала, че подпомага способността за разпознаване на много бързи емоционални импулси, както и автоматични мисли, като осигурява вътрешната свобода, за да бъдат оставени да си отидат.

Практикуването на медитация може да доведе до това живота ни да бъде по-осъзнат, балансиран и по-качествен. Защото с каквито и дейности да се занимаваме, ако се намираме в състояние на присъствие и осъзнаване на всеки свой акт, мисъл, емоция, както и на това, което ни заобикаля, всяко наше действие ще намери своето точно предназначение. В това състояние ще е много по-лесно да открием удоволствие, смисъл и удовлетворение в малките, ежедневни неща от живота си.

Поради факта, че говорим за системни и регулярни практики за упражняване и превъзпитаване на ума ни, медитацията с времето оказва изключително благотворно влияние:

• за развиване на редица когнитивни способности като подобряване на вниманието и концентрация, бързина и точност в реакцията, развива търпението и интуицията;
• успокоява се ума, като откриваме как мислите възникват и изчезват и се учим да не се вкопчваме в тях;
• ставаме по-стабилни емоционално, като се научаваме да разчитаме собствените си емоции, включително можем да проследим процеса им на възникване, разгръщане и приключване;
• на физиологическо ниво се понижава нивото на вътрешен стрес и се постига състояние на вътрешно спокойствие.
• ставаме способни на емпатия към другите хора и по-склонни да се поставим на тяхно място.

Всичко това от своя страна се отразява на общото ни психическо, емоционално и физическо ниво, които се привеждат в посока на баланс. Повлияват се добре състояния като депресия, тревожност, избухливост, безсъние и се повишава жизнената ни енергия.