death_rebirth

Биологическата основа на тази матрица включва кулминацията на битката в родовия канал, самият момент на раждане, както и ситуацията веднага след раждането. След като бебето си е проправило пътя през родовия канал, на бял свят се появява първо главата или крачетата му, след което излиза и цялото му тяло. Чудото да се родиш в този свят! От първоначалния съюз с майката остава само пъпната връв, която най-накрая също се прерязва и това бележи края на симбиозата с майчиния организъм. От този момент нататък бебето придобива качеството на напълно отделен анатомичен индивид.

Благополучието на новороденото вече зависи от качеството на майчината грижа. Биологическите нужди, които са били автоматично удовлетворявани в утробата на майката, сега вече изискват постоянни грижи.

В холотропния опит дишащият може да преживее своето собствено раждане и да си припомни подробности, за които никога не е знаел, напр., че е роден с форцепс, седалищно или с увита пъпна връв. Психологически повторното преживяване на момента на раждането приема формата на опитност за смърт и възраждане.

Страданията и агонията, които сме преживели във втора и трета матрица, сега достигат своята кулминация в т.нар. „смърт на Егото“ – преживяване за пълно унищожение на всички нива – физическо, емоционално, интелектуално и духовно. Става въпрос за символичната смърт на онази част от Аз-а, която се придържа към параноидна гледна точка за себе си и света, което пречи на здравото ни и стабилно съществуване. Това е онзи аспект, формиран в тези най-ранни ситуации по време на раждането ни, когато ни се е струвало, че света, в който попадаме е враждебен, причинявайки ни физическа и духовна болка. Именно тези преживявания създават в нас т.нар. „фалшиво Его“, което продължава да счита света за опасен и пренася това отношение върху последващи ситуации, въпреки че обстоятелствата в тях са напълно различни. Това Его изисква да бъдем винаги силни, да поддържаме контрола и постоянно да сме готови за всички ситуации, дори и за онези, които не можем да предвидим или създаваме с въображението си.

В тази връзка „смъртта“ на това „фалшиво Его“ е начин да изработим за себе си по-реалистичен възглед и да избираме по-подходящи и съответни стратегии за справяне с житейските ситуации.

Преживяването на „смъртта на Егото“ като правило е драматично и катастрофално. Може да ни връхлетят спомени от миналото и настоящето, които оценяваме като безполезни, неуспешни, в които сме действали неправилно. Сблъскваме се с чувство на отчаяние, безсилие и усещане за това, че всичко се руши и нищо не може да ни спаси. И когато чувстваме, че сме на самото дъно, внезапно ни обливат видения на ослепителна светлина и белота със свръхестествена яркост и красота. Усещаме, че пространството около нас се разширява и ни залива чувство на освобождение, спасение и прошка, сякаш сме се отървали от цялата тежест в живота си – вина, агресия, тревога и всички други смущаващи емоции сякаш са изчезнали. Може да усетим преизпълващо чувство на любов към другите хора, дълбока благодарност за топлото човешко общуване, състрадание към всички живи същества, единение с природата и вселената.

По време на холотропния процес може да има:

  • Много често „смъртта на Егото“ може да се преживее чрез проява на птицата Феникс – древен символ на възраждането или чрез съюза с божества като Озирис, Адонис или Дионис; често срещана форма на опит в тази матрица е отъждествяването със смъртта и възкръсването на Исус Христос.
  • Изпитване на чувство на ликуване чрез отъждествяване с различни герои от митологията, преживели трудните и тежки изпитания, за да се възродят по нов начин, напр. Свети Георги, побеждаващ змея; Тезей, победил Минотавъра;
  • Преживяване за Бог като за чиста духовна енергия, проникваща във всичко наоколо; или видение на небесно-синя мараня или прекрасни дъги, паунови пера и прочие; видения на ангели и други небесни същества или проявления на Великата богиня – майка от различни култури като Дева Мария, Изида, Кибела или Лакшми.
  • Духовното прераждане или възраждане може да се изживее и като преживяване за дълбока връзка с ядрото на собствената ни духовна същност, илюзията за индивидуалното „Аз“ (Джива) изчезва и човек може да се наслади на единението със своето божествено „Аз“ (Атман), което се явява и вселенското „Аз“ (Брахман), както това е описано в древните индуистки текстове. Духовното възраждане, свързано с четвърта матрица, може да отвори отново вратата на океанското блаженство, характерно за първа матрица и чрез него преживяваме космическото единство.
  • Преживяванията, свързани с тази матрица, се отнасят и до моменти на голяма победа, успех в трудна ситуация или успешен изход от опасна ситуация; често холонавтите преживяват края на война или революция, оцеляване по време на катастрофа или преодоляване на сериозно препятствие;
  • На друго ниво това може да бъде приключване на брак и започване на нови отношения; тази матрица се свързва и със изпитване на удоволствие и удовлетворение след освобождаване на напрежението.