Напоследък често се сблъскваме с послания за позитивно мислене и оценяване, с постове за позитивни вибрации, със съвети да се обграждаме с позитивни хора, да преживяваме позитивни емоции и прочие. Сякаш всички останали мисли, емоции и реакции извън „позитивните“ стават забранени, ненужни или пък са знак за някакво неумение или неспособност да се справим. Това се случва не само в областта на психологията, а и в областта на духовните практики, където очакванията в голяма степен са единствено относно позитивни и приятни състояния.
Може да се каже, че всичко това е не само нереалистично, а по-скоро е рецепта за това как да не позволите да се развивате или да научите повече за себе си. В случаите, когато избираме да избягваме трудните си преживявания, често се заключваме и закърняваме емоционално. Важна част от индивидуалната работа за себепознание както в рамките на психологията, така и на духовните практики е разбирането и обединяването с трудните ни части.
Именно трудните, негативни емоции ни указват възможността да се учим. Тъга, дискомфорт, конфликт, ненавист, депресия и тревожност са пътища към израстване и промяна чрез наблюдаването и изследването им.
Фалшивият или самоцелен позитивизъм не гарантира нито психично здраве, нито личностно и духовно развитие. Напротив, може да доведе до много по-сериозни вътрешни и външни конфликти поради несъответствие с житейската ситуация.
Понякога негативни и тежки емоционални състояния могат да превземат ежедневието ни, да ни погълнат и всичко това да изглежда безкрайно и непреодолимо. И тогава се изисква много кураж да погледнеш ситуацията си честно, да признаеш пред себе си трудността и нуждата от помощ. Но във всеки случай опознаването на различните ни емоции и състояния е единствения път за личностно израстване и психично здраве. Понякога имаме нужда просто да разпознаем съответната си емоция и да осигурим необходимото пространство, в което да постоим с нея, с тъгата, недоволството или тревогата, без да се опитваме да контролираме силата, продължителността или вида ѝ. Да се учим да оставаме със своите емоции, да ги регистрираме и наблюдаваме, без да се опитваме да ги променяме е част от емоционалното ни съзряване и интелигентност, чиято степен на развитие не винаги съответства на биологичната ни възраст.
Пътят на личностно израстване и себепознание е път към пълна интеграция на всички аспекти на личността: добрите, злите и грозните. Култивирането на такъв поглед към личността ни като обединяваща многоаспектни, цветни, разностранни, едновременно взаимоизключващи и взаимодопълващи се части дава възможност да водим живот в своята пълнота и пъстрота.
От друга страна да сме човешки същества означава да познаваме страданието, тъмната страна на нощта. Няма как да познаем светлината без тъмнина, нито радостта без тъга. Без пълната палитра от чувства не бихме имали база за сравнение, потенциал за личностно развитие, психо-духовно израстване.
Когато се научим вместо да избягваме трудните си емоции и вътрешни преживявания да работим с тях, когато започнем да уважаваме сложните си емоционални състояния, можем да открием големия заряд и потенциал, който лежи в основата им. Именно това е неограничения човешки ресурс, който прави възможно обединяването на всичките ни части, генерирането на едно по-разширено разбиране за съзнанието ни като цялостна и пълнокръвна личност. Така се стига до възможността чувствата, които са ни измъчвали, да се трансформират в генератор на нови идеи, нов поглед , както и на истината за това кои сме всъщност.
Важно е също да се научим да разпознаваме своите чувства и емоции, механизмите на задвижване, които стоят в основата им. Това, което преживяваме, е винаги лично и индивидуално и никой не може да ни накара да се чувстваме по определен начин. Въпреки че може да ни изглежда, че някой друг ни е предизвикал или е причинил нещо в нас, източникът на дискомфорта ни е винаги и единствено в нас самите. Да обвиняваме за гнева или недоволството си някой друг, е много лесен начин да заобиколим или отклоним вътрешната си същинска работа.
В холотропната работа често се казва „Колкото по-зле, толкова по-добре!“, именно отчитайки големия психо-емоцинален заряд, лежащ в основата на по-тежките и сложни състояния. Затова не се обезкуражавйте от трудните моменти и емоции, не ги отблъсквайте или замаскирайте чрез фалшив позитивизъм. Разкриването и разбирането на себе си е пътешествие, което трае през целия живот и то изисква преодоляване на традиционните мисловни схеми, нагласи, както и сваляне на маската на самоцелния позитивизъм.
Цялостната, здрава и зряла личност предполага обединяване с всички ѝ аспекти: и доброто, и злото, и грозното.
Последни коментари